Кино


Отвънка беше шум

и светеха реклами.

В афиша

пишеше

Една човешка драма.

Отвънка беше шум

и конника на Крум

се потеше

от стискане

в дланта ми.

 

И стана тъмно.

В белия квадрат

лъва на Метро

сънно се прозина.

И изведнъж - шосе,

след туй гора

и в дъното небе -

просторно, синьо.

 

И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашия герой

и нашта героиня.

 

След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си чилични

като перце примрялото момиче.

 

Отваря си очите -

те горят,

премрежват се

и гледат небосвода,

Да видиш ти какво момиче, брат -

като жребица от разплодник!...

 

В дърветата -

разбира се, славей.

Ръми над тях спокойно синината.

Примамлива и мека зеленей

оттатък шанците

тревата.

 

Един размазан Джон

целува страстно Грета.

По устните му -

сладостна лига...

С т и г а !

 

Къде е тъка нашата съдба

Къде е драмата

Къде съм аз Кажете!

В гърдите ни опрян е за стрелба

на времето барутно пистолета.

 

Та можем ли да любим

и скърбим

с наивната ви лековерност

Гърдите ни са пълни с дим,

а дробовете ни - с каверни.

 

Така ли срещаме на път

любимите си

с лимузини -

Изгрява любовта ни

в труд -

сред дим,

сред сажди

и машини.

 

И после... Сивия живот,

борба за хлеб,

мечти неясни;

и вечер - тесното легло,

в което неусетно гаснем...

 

Това е то.

Това е драмата.

Станалото -

е измама.